Беше рано сутринта и в малкото градче Литъл Касъл слънцето бе започнало да се издига.Лъчите му нежно галеха морската повърхност и оставяха невероятно красиви отблясъци.Всичко изглеждаше като извадено от приказка – малки къщички с прекрасни зелени дворчета , тесни улички , прекрасно синьо море и златни плажове.Но дори и тази прекрасна гледка не зарадва Хейли.Тя стоеше в новата си стая с изглед към плажа и извод към огромна тераса и крайно замислена и угрижена се взираше към безкрайното море. Тя бе млада , 16 годишна девойка с много мечти и надежди , които се бяха разрушили поради простата причина , че в момента стоеше в новата си стая , в новата къща , в новият град … Наложи й се точно за 2 дни да се сбогува с всичките си приятели и да напусне прекрасната си къща в Лос Анжелес за да я запратят тук – в някакво провинциално градче , без никакви познати и на стотици километри от приятелите й.Даа днес определено беше труден ден за Хейли.